Батериите, които използваме без дори да се замисляме тъй като те са навлезли сериозно в бита и ежедневието всъщност са в класацията на опасните отпадъци.
Може би си задавате въпроса защо тези малки батерийки, които използваме за дистанционни, играчки, фенерчета, часовници и какво ли още не се класифицират като опасни отпадъци?
За да ни вършат работата за която са създадени батериите съдържат тежки метали което става ясно още по названието на някой видове батерии като алкални, живачни, литиево – йонни и т. н. Изхвърлени при обикновените битови отпадъци батериите и съдържащите се в тях тежки метали замърсяват почвата и създават предпоставки за влошаване на нашето здраве и замърсяват околната среда. Попадайки в подпочвените води, тежките метали от батериите се просмукват в почвата и по този начин се замърсяват не само плодовете и зеленчуците, които приемаме, но и тревата, с която се хранят животните.
Съдържанието на отровни метали, което се намира в различните видове батерии в зависимост от вида им е отровно в различна степен, но почти всички видове батерии са канцерогенни и водят до много опасни заболявания като мозъчни увреждания, хронични заболявания, увреждания на бъбреците и щитовидната жлеза и други.
За да се предпазим от вредното влияние на тежките метали съдържащи се в батериите, Българският законодателен орган през 2001 година прие Закон за управление на отпадъците и Наредба за изисквания за производство и продажба на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на опасни отпадъци от батерии и акумулатори.
В този закон са описани подробно начините за съхранение, транспортиране и обезвреждане на опасни отпадъци, сред които са и всички видове портативни батерии и акумулатори.
Правилно събиране на батериите се извършва в специални контейнери откъдето те се опаковат и транспортират. Негодните батерии се рециклират или се депонират в специални депа за опасни отпадъци.